Пуши, трака, стърже звяра,

иска сивата машина да подкара.

Вътре пъшкам, прашен в плен,

вързан и мечтая да настъпи ден.

И тогава се събудих, видях, че си до мен,

жената непозната, пътуваща във моя трен.

И започна в мен порой, валя, валя.

Трябваше да осъзная коя е тя.

Очи дълбоки, чисто от елмаз,

Искам бързо да научат кой съм аз.

В тоз момент вратата хлопна, МЪКА!

Пак ли ще те срещна тука?

Сега цигарата догаря, а захлупен от звезди

гледам небесата и се питам КОЯ СИ ТИ?