Да зърнеш отвъд
767
0
1
Пуши, трака, стърже звяра,
иска сивата машина да подкара.
Вътре пъшкам, прашен в плен,
вързан и мечтая да настъпи ден.
И тогава се събудих, видях, че си до мен,
жената непозната, пътуваща във моя трен.
И започна в мен порой, валя, валя.
Трябваше да осъзная коя е тя.
Очи дълбоки, чисто от елмаз,
Искам бързо да научат кой съм аз.
В тоз момент вратата хлопна, МЪКА!
Пак ли ще те срещна тука?
Сега цигарата догаря, а захлупен от звезди
гледам небесата и се питам КОЯ СИ ТИ?
© Веселин А All rights reserved.
