Мила, тъжна гълъбице,
кацнала на моя праг.
Знам какво тежи ти по съдба, сестрице,
не тъгувай, може да изгрее слънце пак!
Подслони глава под моето крило, поспи си!
Ще те милвам недомилван аз!
Виж, умират в небосвода пак звездици,
но не е настъпил пълен мрак!
Мила, тъжна гълъбице,
не разкъсвай моята душа!
Дай ми шанс и усмихни се,
със любов тъгата ти ще потуша!
© Иван Иванов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
