Дай ми знак
Дай ми знак,
Душата ми низвергната
чува конски тропот, а не звън.
Кой преследва я, почти невидим?
Вятър ли е или дим?
Музика звучи – нестройна, духова,
носи ми тревога, не покой.
Тъжно-смешни са и песнопойките
бит-пазар на селския събор.
Има всичко, всякакви артикули,
вехти nota bene без адрес.
Даже чекмеджета с изненади
пръскат се по острия си шев.
Дай ми знак,
дори по гълъб пощенски.
/Може и със счупено краче/.
Щом замръкна на перваза лунен
да намеря рехаво перце.
Мога да го пазя дълго,
дай ми само знак и тишина.
Шепите си да разтворя
за заслон и топлота.
© Христина Комаревска All rights reserved.
