i2na (Инна)
145 1101
Oct 23, 2008, 1:10 PM

Даже не видя... 

  Poetry » Love
937 0 20

Небето побеля като мастика -

дъждът се раждаше във бели чаши,

приличащи на облаци.

В очите ми

се раждаше от бяло болката.

Разхвърля ме на крясъци из стаята

и даже не посмя да ме докоснеш...

По голите ти длани нощем

усещах гладните ти паяци.

Гощавах ги с усмивки

и със топло.

По устните ми вдигаха наздравици.

... А тази вечер не посмя да ме докоснеш,

разхвърляна из стаята, на крясъци...

Не беше нищо.

Сипвах безпосочност

по чашите,

по празното в душите ни.

Седях пред теб. Със гръб до тишината.

С лице, опряно в твойто безразличие.

И в мрака даже не видя,

че щом се вглеждах във очите ти,

порастваха ми пак криле...

© Инна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??