i2na (Инна)
145 1101
23.10.2008 г., 13:10 ч.

Даже не видя... 

  Поезия » Любовна
1012 0 20

Небето побеля като мастика -

дъждът се раждаше във бели чаши,

приличащи на облаци.

В очите ми

се раждаше от бяло болката.

Разхвърля ме на крясъци из стаята

и даже не посмя да ме докоснеш...

По голите ти длани нощем

усещах гладните ти паяци.

Гощавах ги с усмивки

и със топло.

По устните ми вдигаха наздравици.

... А тази вечер не посмя да ме докоснеш,

разхвърляна из стаята, на крясъци...

Не беше нищо.

Сипвах безпосочност

по чашите,

по празното в душите ни.

Седях пред теб. Със гръб до тишината.

С лице, опряно в твойто безразличие.

И в мрака даже не видя,

че щом се вглеждах във очите ти,

порастваха ми пак криле...

© Инна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??