Dec 17, 2021, 8:04 AM

Далеч

  Poetry » Love
728 0 0

Толкова далеч, а толкоз близо във сърцето,

нали навсякъде над нас едно и също е небето,

нали след километри, път безкраен,

до мен във мойта мисъл скита твоят глас омаен.

 

Този блясък в лешниковите очи

е много повече от слънчеви лъчи, 

ръце, които искам с моите пръсти да се слеят,

лъчи, които в мойта мисъл ще прелеят.

 

Не си далеч тогава щом

във моята душа и всяка вечер влизаш с взлом,

не си далеч когато аз не спя,

опитвайки всеки спомен с тебе да спася.

 

Не те забравям, няма как,

животите ни - вечен кръговрат,

срещала съм те преди 

и ще те усещам, щом умът ми пак заспи.

 

Липсваш ми и чудя се дали

нощем гледаме към същите звезди...

Дали когато те сънувам,

в мислите ти аз нахлувам?

 

Град като град, улици едни и същи,

ако ме обичаш има ли значение дали си с мен или сам е всеки вкъщи,

има ли значение колко ли далече,

щом времето е само път, а мислите ми с теб са вече.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Elina All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...