Далеч
Дойдох при теб със трепет и със страх...
Сега лежиш до мен и гледаш ме
докато спя - сгушена в твоите прегръдки.
Събуждам се, а ти се правиш на заспал ...
Пробуждам те отново -
с една единствена целувка...
Усмихваш ми се сънен,
гледаш ме и аз усмихвам се...
Сгушена в твоите прегръдки
прошепвам тихо: "Обичам те!"
Усмихна се отново и отвърна нежно: "И аз!"
Но в този миг обхваща ме страх...
Сърцето ми се сви...
- Аз немога да обичм! - казвам си сама -
а ти - ти не ме познаваш
и не ме обичаш.
Искам да заплача,
но не мога - и не смея.
Отново мълчалива, сдържана...
отново сама сред глъч и хора.
Сама - колко страшна дума
и до болка позната.
Свивам се - прегръщам коленете си,
скривам се - затварям се в черупката си,
проливам сълза - измъчена и пълна с болка...
След нея друга... и така
заплаквам тихо
сама сред глъч и хора.
И ти си там, ала си сляп за мен.
Не ме погледна - ни веднъж...
Не каза нищо да ме утешиш - ни дума...
Чуствах се сама, отритната и нещастна...
Така се чуствах - тогава!
Но сега съм друга.
Знам, че няма любов, няма съдба.
no fate, no love, no world, no life
И вече не плача - вече не мога.
И усмихвам се на света,
но с болка, страх и самота в очите.
Сега лежиш до мен и гледаш ме
докато спя - сгушена в твоите прегръдки.
Събуждам се, а ти се правиш на заспал ...
Пробуждам те отново -
с една единствена целувка...
Усмихваш ми се сънен,
гледаш ме и аз усмихвам се...
Сгушена в твоите прегръдки
прошепвам тихо: "Обичам те!"
Усмихна се отново и отвърна нежно: "И аз!"
Но в този миг обхваща ме страх...
Сърцето ми се сви...
- Аз немога да обичм! - казвам си сама -
а ти - ти не ме познаваш
и не ме обичаш.
Искам да заплача,
но не мога - и не смея.
Отново мълчалива, сдържана...
отново сама сред глъч и хора.
Сама - колко страшна дума
и до болка позната.
Свивам се - прегръщам коленете си,
скривам се - затварям се в черупката си,
проливам сълза - измъчена и пълна с болка...
След нея друга... и така
заплаквам тихо
сама сред глъч и хора.
И ти си там, ала си сляп за мен.
Не ме погледна - ни веднъж...
Не каза нищо да ме утешиш - ни дума...
Чуствах се сама, отритната и нещастна...
Така се чуствах - тогава!
Но сега съм друга.
Знам, че няма любов, няма съдба.
no fate, no love, no world, no life
И вече не плача - вече не мога.
И усмихвам се на света,
но с болка, страх и самота в очите.
© Цвета Лазарова All rights reserved.
!!!
