Jun 12, 2006, 12:56 PM

далеч от теб

  Poetry
1.5K 0 4
                 С очи подпухнали,
                     с несресани коси,
                     стоях по цели дни и нощи
                     в една "чакалня",
                     която построи.
                  
                     Стоях и чаках
                     при мен да се завърнеш ти...
                     ала  уви...
                     защо не се яви?
               
                Прости ми ти,
                    аз вече нямам сили,
                    да чакам и да страдам
                    от болки и лъжи.

                    И тръгвам си,
                    далеч от твоите очи,
                    но не ме забравяй ти...

                    И ето ме след време...
                    в града на липите
                    и улиците  прави,
                    на 200 км разстояние,
                    от Троян и от теб любими.

                    Но ти спомни си,
                    за нашите години.
                    И ако в сърцето ти
                    нещо потрепне,
                    при мене се върни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дари Тимнева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...