Jun 12, 2006, 12:56 PM

далеч от теб 

  Poetry
1069 0 4
                 С очи подпухнали,
                     с несресани коси,
                     стоях по цели дни и нощи
                     в една "чакалня",
                     която построи.
                  
                     Стоях и чаках
                     при мен да се завърнеш ти...
                     ала  уви...
                     защо не се яви?
               
               
 Прости ми ти,
                    аз вече нямам сили,
                    да чакам и да страдам
                    от болки и лъжи.

                    И тръгвам си,
                    далеч от твоите очи,
                    но не ме забравяй ти...

                    И ето ме след време...
                    в града на липите
                    и улиците  прави,
                    на 200 км разстояние,
                    от Троян и от теб любими.

                    Но ти спомни си,
                    за нашите години.
                    И ако в сърцето ти
                    нещо потрепне,
                    при мене се върни.

© Дари Тимнева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??