далеч от теб
с несресани коси,
стоях по цели дни и нощи
в една "чакалня",
която построи.
Стоях и чаках
при мен да се завърнеш ти...
ала уви...
защо не се яви?
Прости ми ти,
аз вече нямам сили,
да чакам и да страдам
от болки и лъжи.
И тръгвам си,
далеч от твоите очи,
но не ме забравяй ти...
И ето ме след време...
в града на липите
и улиците прави,
на 200 км разстояние,
от Троян и от теб любими.
Но ти спомни си,
за нашите години.
И ако в сърцето ти
нещо потрепне,
при мене се върни.
© Дари Тимнева All rights reserved.

/6/