Jun 12, 2006, 12:56 PM

далеч от теб

  Poetry
1.5K 0 4
                 С очи подпухнали,
                     с несресани коси,
                     стоях по цели дни и нощи
                     в една "чакалня",
                     която построи.
                  
                     Стоях и чаках
                     при мен да се завърнеш ти...
                     ала  уви...
                     защо не се яви?
               
                Прости ми ти,
                    аз вече нямам сили,
                    да чакам и да страдам
                    от болки и лъжи.

                    И тръгвам си,
                    далеч от твоите очи,
                    но не ме забравяй ти...

                    И ето ме след време...
                    в града на липите
                    и улиците  прави,
                    на 200 км разстояние,
                    от Троян и от теб любими.

                    Но ти спомни си,
                    за нашите години.
                    И ако в сърцето ти
                    нещо потрепне,
                    при мене се върни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дари Тимнева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...