Далече
До мене си (но само тялом),
чувствам любовта (но не съвсем),
в душата черен мрак, а облечена в бяло,
толкова боли като си до мен...
Да, зная, че само тялото обичаш
и нищо е за теб душата,
от очите ми си ти привличан.
Не издържам вече! Тихо плача...
Да ми даваш всеки път надежда,
че един ден ще бъдеш изцяло мой
и всеки път към тебе ме отвежда,
но не мога да намеря аз покой...
И страшно е някой да обичаш
до лудост и до смърт дори,
да бъде близо, а всъщност толкова далече,
да е наполовина твой. Боли!...
Толкова, толкова далече,
в сърцето ти от мен няма и частица
и не зная аз какво да правя вече,
до теб да бъда ли, или да отлитна като птица.
Наивна съм! И вярвам още в любовта
и затова стоя до тебе близо.
Наивна съм! И ще се боря до смъртта,
тъй близо съм, а толкова далече...
© Ванеса All rights reserved.
