Aug 14, 2006, 4:46 PM

Далече 

  Poetry
717 0 10

Ще бъда много дни далеч от тебе.
Знам миг нищожен е това.
Сърцето ми не го приема
и се изпълва със тъга.

В очите ми издайнически блясват
сълзи и стичат се по моето лице.
Тях ще изтрия, ала ти оставаш
дълбоко скрита в моето сърце.

Когато сам съм аз ръка ще сложа
на него и за миг ще си до мене ти.
Ще ме напусне болката и самотата
и погледът щастлив ще заблести.

Щом минат тези дни броени,
при теб ще дойда и ще те целуна.
Ще се усмихна мило и ще кажа:
- Здравей, любима! Твоето момче се върна!

© Христо Костов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??