Сега е тъй тежко,
непосилно много боли.
Беше тъй скоро,
а сякаш вечност мина, нали?
Затварям очите и още
виждам те до мен да стоиш,
да целуваш челото ми нощем,
когато не можеш да спиш...
                        *  *  *
Отново не мога да спя...
пак твоят лик е в ума ми...
ако сега бях до теб навярно
и аз бих те гледала как спиш...
Бих милвала красивото ти лице,
бих целувала нежно твоите устни,
бих била тъй спокойна...
тъй на място... и...
просто бих те обичала...
       
       Липсваш ми...
                       ... чакай ме!


                                                                           10.01.2009