Дали обичаш ме, се питам?
Дали сърцето ти тупти за мен?
Дали е същото? Не знам, но искам
да бъдем НИЕ в утрешния ден.
Дали сме същите като преди?
Дали не сме се променили?
Дали животът удря и следи
оставя върху нас и помежду ни?
В главата ми са хиляди въпроси.
Един след друг се лутат. Премахни ги
със топла думичка, която да се носи
в деня ми труден... Премахни ги!
2004 г.
© Ивелина Цветкова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
