Не искам да живея във лъжа,

досадна суета. Правила,

нестихваща досада,

а душата ми се чувства млада.

Тя е жива, искри,

търси горещи следи.

Сърцето тупти, не спира,

капчици любов събира.

Тялото ми тръпне от възбуда,

то копнее до полуда

да получи топлина,

от нежна, любеща душа.

Изгубих се сред мрака от лъжи,

кой ще ме спаси?

Фалш, коварство и измама,

спасение - няма!

Изгубих с в нощта

и съм птица без крила.

Изгубих пламъка в душата.

Сърцето мълчи,

разумът шепти,

ще го срещнеш ти!

Дали?