Nov 19, 2011, 12:51 PM

Дали?...

827 0 1

Премина пролетта,

след нея лятото избяга от живота ни,

сега настъпи златна есен в нашите дни,

изминаха сезоните, изминаха годините,

с тях изнизва се и нашият живот.

 

Като диви коне препускат годините,

а вятър отнася толкова дни,

в които с теб житейските пътища търсихме

с вяра, че най-правилни те са за нас.

 

До днес останаха от нас безбройни мигове,

изпълнени с нежност, болка и любов,

посрещахме и радостта и болката

в единство свързани един до друг.

 

Дали ще ме обичаш ти и след години,

когато старостта безмилостно печата свой ще сложи,

ще заличи от външността ми всичко,

което ти харесвал си в мен?

 

Дали отново ще откриваш

детето в моята душа,

което, търсейки закрила,

протяга пак ръка към твоята ръка?

 

Дали в погледа ти ще откривам

онази жива нежност, даряваща ми любовта,

ще благодариш ли на Съдбата,

че двамата ни тя събра?

 

Аз вярвам, че като красива есен

спокойна, тиха, помъдряла ще оцелее любовта,

какво като са изминали годините,

душите същите са, те не знаят що е старостта.

 

Дали ще ме обичаш ти,

дори щом старостта ни победи?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...