Дали ще мога да заспя?
Дали пак дълга е нощта?
Дали Луната пак ще плаче с мен?
Дали изгрева ще е студен?
Дали ще бъде мрачна сутринта?
Дали ще мога да си те забраня?
Дали ще чакам телефонен звън?
Дали ще бъда пак сама?
Дали отново ще те видя аз?
Дали отново ще боли от отсъствието ти?
Дали е по-добре да спра?
Дали ще мога да заспя?…
© Gery Simitchieva All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
