Feb 11, 2005, 2:00 PM

Дали

  Poetry
1.4K 0 0
 

Душата ми в тъга потъва,

сърцето губи любовта,

а навън сезоните се сменят-

отново идва есента.

И започва с багрите си тъжни

да докосва цялата земя,

нейният воал се спуска

дори и в моята душа.

Заличава спомените летни,

топлината на сребристите лъчи

в сърцето ми отеква само

шумът от твоите лъжи.

В очите вече няма блясък,

отдавна заличила съм смеха,

единствено в себе си пазя

миговете споделени с брега...

И зная – сезоните се смеят-

пак ще дойде пролетта,

но дали със себе си ще носи

това което отдавна отлетя?

Дали пак ще бъда същата,

дали ще ме срещне отново с теб,

дали ще върне в очите ми блясъка,

дали с нея ще бъда нов човек?


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дамяна Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...