Ако замлъкне
уморена любовта,
изсъхнат пъпките и цветовете й -
от вените кръвта ще си извадя
на каменно длето със острието.
Ако не вижда,
ослепяла в мрак,
от собствените ми сълзи отпила -
отровена ще падне живата вода,
съдбата си злочеста ще убия.
Ако дъхът горещ
на огъня умре,
достигнал до леда на отчаянието -
в прощална песен ще лети към теб
сърцето ми с последното дихание.
Дали, ако завинаги
замлъкне любовта,
раздялата е правата пътека...
Дали привиква птица без крила?
Дали убийците намират си утеха...
© Дакота All rights reserved.
"Дали, ако завинаги
замлъкне любовта,
раздялата е правата пътека..."
На мен ми трябваше време за да разбера, че раздялата не убива любовта, тя е Феникс и се възражда от пепелта!
Браво!!!