Дали е така
Ще те боли. От разминаване.
И в звуците ще чуваш мен.
Ще тръгваш, просто заминаване
и стъпките са част от мен.
Ще любиш пак и пак
или си мислиш, че така е...
Поредната лъжа, сам знаеш -
ти мене виждаш в тоз момент.
Ще страдаш, обяснимо е...
вината идва след това.
На мъж се правиш всеки ден,
а всъщност си нещастник -
продал се на плътта.
Поредно питие...
звезди без блясък...
избягал от дома...
Пропуснал май си нещо?
Не знаем колко ни остава,
то, времето, е във безвремие...
Но с тези мисли аз ти казвам:
-Спри да грешиш!
-Не ни остава време!
© Мариана Вълкова All rights reserved.
