Oct 7, 2009, 1:03 PM

Дали е така 

  Poetry » White poetry
559 0 5

Ще те боли. От разминаване.

И в звуците ще чуваш мен.

Ще тръгваш, просто заминаване

и стъпките са част от мен.

Ще любиш пак и пак

или си мислиш, че така е...

Поредната лъжа, сам знаеш -

ти мене виждаш в тоз момент.

Ще страдаш, обяснимо е...

вината идва след това.

На мъж се правиш всеки ден,

а всъщност си нещастник -

продал се на плътта.

Поредно питие...

звезди без блясък...

избягал от дома...

Пропуснал май си нещо?

Не знаем колко ни остава,

то, времето, е във безвремие...

Но с тези мисли аз ти казвам:

-Спри да грешиш!

-Не ни остава време!

© Мариана Вълкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??