Съдбата,майката на нашите кошмари...
тя същатата внедряваща ни страх.
Залъгва мислите ни чисти...
превръща времето във прах.
Душата,чисница,греховна...
тя същата залъгва любовта.
Подмамва ,чистите сърца
в сянката на егойста.
Бактерии,пиявици зловещи
не искаш да си сам...
но времето объркано те носи
към краят неразбран.
Тъпани в сърцето бият
къде изчезна доблеста...
Покойниците ,живи не умират
загива нашата Страна.
© Ангел All rights reserved.