27.05.2023 г., 22:18

Дали е вярно

1.1K 2 4

Съдбата,майката на нашите кошмари...

тя същатата внедряваща ни страх.

Залъгва мислите ни чисти...

превръща времето във прах.

 

Душата,чисница,греховна...

тя същата залъгва любовта.

Подмамва ,чистите сърца

в сянката на егойста.

 

Бактерии,пиявици зловещи

не искаш да си сам...

но времето объркано те носи

към краят неразбран.

 

Тъпани в сърцето бият

къде изчезна доблеста...

Покойниците ,живи не умират

загива нашата Страна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,хубав ден и на теб!Ваялет🐝!!!
  • Много силен стих! Браво!
    С пожелание за хубав ден, напук на всичко.
  • Благодаря,Младене за подкрепата за коментара за любими и за ,Приятелството!До нови!!!
  • "Тъпани в сърцето бият
    къде изчезна доблеста...
    Покойниците ,живи не умират
    загива нашата Страна."

    Отлично си го казал, Ачо. Финалът е кулминацията. Поздравявам те!
    Да, "загива нашата Страна". Все по-често се питам, дали народът ни не е за психиатрията. Да гласува за цялата тази измет и да я докара сам на власт, това е равносилно на assoбрък, при това собственоръчен. Покойният поет Иван Методиев беше написал в стихосбирката си "Гъзове и облаци" следното:

    "Каква бе тая участ бре, народе -
    какъвто и байрак да се развее
    дръжката му все ти е в гъза!"

    Оказа се пророк, макар и посмъртно. Вечна му памет!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...