Дали от студовете
Дали от студовете тишина
и мен, и теб със спомен ни прегърна,
та всеки седнал вкъщи с топлина
към времето отминало се върна.
Дали това ни стига за сега
да гледаме небето през стъклата,
очите да се търсят през нощта
и да се срещат горе при Луната.
А тя да влиза тихичко при мен
и да разказва, че те е видяла,
макар че от живота озлобен
със нежност чакаш аз да те погаля.
Дали защото пътят заледен
ни пречи да потънем във очите,
или отишъл си е този ден,
тъй както всичко в този свят отлита…
© Ани Иванова All rights reserved.
