Отблъснат
от черната дупка,
разпънат
от безброй слънца,
пречупен
през магични призми,
се озова на таз земя,
ти – странен лъч
на падаща звезда
и утвърдените понятия обърка...
Тогава изумена се огледах
и с чудото ти заживях,
но как ли да го нарека?
Дали с познато име –
Любовта
или илюзия сияйна,
изгряла
преди фаталния
завършек на света?
© Росица Танчева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
