Дали ще те намеря
Оловно-сиво като похлупак върху ми
отново небето над мене напира,
разкъсах облаците му, задето,
и слънцето издърпах - да ми свети.
Разпръснах птиците - във четири посоки.
Поръчах им да тръгнат да те търсят.
А там, високо, бързат ветровете,
във вечния си бяг да те догонят.
Тогава слънцето се спусна над морето,
прегърна го в прегръдка златна.
А утрото бе толкова красиво!
И втурнаха се във разходка необятна.
А аз седях встрани и скришом им завиждах
за мъничката свобода, що имаха.
Седях и се любувах на магията,
която в утрото с усмивка сътвориха.
Дочувам музика... Вълните весело нехаят,
макар в последния си път при своя бряг
се спират уморени. И там във някакви
измислени... във пясъчните кули се разбиват.
И в миг ще легнат върху пясъка,
доволно ще разлеят своите истини
за някакви несъществуващи химери,
щастливи, че все пак са го открили.
... А аз?! Дали ще те намеря?!
Дали ще те открия, някога?
© Нели All rights reserved.
