Боже, наказа ли ме,
или мен благослови
да срещна теб!
А мислех си,
животът е такъв за мен,
без капка пламък,
без искра, без чувство,
сив и свършен.
И после ти!
Донесе ми мечти,
искри, фантазия,
сълзи.
Сълзи за туй,
че бях пропуснала
без теб
света на чудесата,
магията,
изпълнила душата
и мисълта,
че нужен си
на Някого,
че има те,
заради Нещо,
че можеш още
да получиш
и дадеш
любов!
© Мартина All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
