Когато небето прегърне нощта
и малки звезди със луната танцуват,
аз тръгвам облечена в бяла роса,
по чудни пътеки от смях нарисувани.
По пътя разцъфват вълшебни цветя,
и пръскат дихания, с дъжд напоени,
тревите навеждат свенливо глава
и чакат по тях да премина стаени.
А аз все по-бързо напреде вървя,
до изгрева златен копнея да стигна,
в ръцете си взела съм пак любовта,
която намерих да чака самичка. ...