Дали съществуваш
Когато небето прегърне нощта
и малки звезди със луната танцуват,
аз тръгвам облечена в бяла роса,
по чудни пътеки от смях нарисувани.
По пътя разцъфват вълшебни цветя,
и пръскат дихания, с дъжд напоени,
тревите навеждат свенливо глава
и чакат по тях да премина стаени.
А аз все по-бързо напреде вървя,
до изгрева златен копнея да стигна,
в ръцете си взела съм пак любовта,
която намерих да чака самичка.
И може би там,облян от лъчи,
ще бъдеш и ти, от преди по-пречистен
и може би щом ти предложа сега
от моята обич, ще вземеш ти всичката.
Когато небето прегърне нощта
и малки звезди със луната танцуват,
аз тръгвам облечена в бяла роса
към теб. Без да зная дали съществуваш.
© Эоя Михова All rights reserved.
поздрави
