6.11.2007 г., 0:19 ч.

Дали съществуваш 

  Поезия
492 0 6

                                        Когато небето прегърне нощта

                                        и малки звезди със луната танцуват,

                                        аз тръгвам облечена в бяла роса,

                                        по чудни пътеки от смях нарисувани.

                                        По пътя разцъфват вълшебни цветя,

                                        и пръскат дихания, с дъжд напоени,

                                        тревите навеждат свенливо глава

                                        и чакат по тях да премина стаени.

                                        А аз все по-бързо напреде вървя,

                                        до изгрева златен копнея да стигна,

                                        в ръцете си взела съм пак любовта,

                                        която намерих да чака самичка.

                                        И може би там,облян от лъчи,

                                        ще бъдеш и ти, от преди по-пречистен

                                        и може би щом ти предложа сега

                                        от моята обич, ще вземеш ти всичката.

                                        Когато небето прегърне нощта

                                        и малки звезди със луната танцуват,

                                        аз тръгвам облечена в бяла роса

                                        към теб. Без да зная дали съществуваш.

                                       

 

© Эоя Михова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??