Дано
Снегът навред и шир се стеле,
мъгла се спуска над града,
но ето, Слънцето се смее
и нежно топли през деня.
Ала в душата ми е сиво,
мъгла се стеле там навред.
А нея кой ще я разсее?
Мълчи, скована в студ и лед.
Душа - безпътна и ранена
сега е тя. И няма кой
надеждата да върне в нея.
И страда дълго, дни безброй.
Измамена е тя. И болка
я мъчи бавно ден след ден.
И тихо плаче: "Още колко
тъга ще има все за мен?"
Приятели, къде се скрихте?
Съчувствие, къде си ти?
Подкрепата, която дадох,
ще върнете ли в мойте дни?
Усмивки толкова раздадох,
любов безкрайна подарих,
а в нужда всички ме предадохте...
Душата ми е празен стих.
Очите ми са пълни с болка,
но даже сълзи няма в тях.
Дори и смисъл да се боря
не виждам вече. Само страх.
Безсмислено напред се лутам
и дишам бавно, ден за ден.
Дано да срещна някой, който
да ми помогне да си върна
надеждата и вярата във утрешния ден!
© Цветелина Янкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря на всички за коментарите! Това настроение е само момент на отчаяние, на всеки се случва! А иначе си имам човек до мен, който ме обича и подкрепя!
Поздрави на всички! -
Дано срещнеш!
с обич, Цветелина. -
Поздравления, Цвети!!!
-
Интересно е. Хубаво редиш думите, идват много естествено. Поработи над последния куплет, може да се получи много силен завършек, ако го пипнеш малко.
А относно темата, по която е стихът, ето ти нещо, което вля енергия в мен при подобна душевна ситуация:
Herz, mein Herz, sei nicht beklommen
und ertrage dein Geschick.
Neuer Frühling gibt zurück,
was der Winter dir genommen.
Хайнрих Хайне
Не мога да го преведа звучно на български, но в общи линии, успокой сърцето си - пролетта ще ти донесе онова, което зимата ти е отнела -
Прекрасно стихо с объркана и бъбрива поанта, та затова ти предлагам вариант:
"......................
Дано да срещна някой, с който
да преоткрия себе си във мен."
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
