Снегът навред и шир се стеле,
мъгла се спуска над града,
но ето, Слънцето се смее
и нежно топли през деня.
Ала в душата ми е сиво,
мъгла се стеле там навред.
А нея кой ще я разсее?
Мълчи, скована в студ и лед.
Душа - безпътна и ранена
сега е тя. И няма кой
надеждата да върне в нея.
И страда дълго, дни безброй. ...