Изгубила си времето - прегърбена и тъжна,
след опит за летене годината си тръгва.
Рискуваната слава прибира във архива.
Каквото заслужава ще бъде вечно живо.
С каквото се посрамихме ще скрием от света.
Дали ще го забравим ? Въпрос на съвестта.
Дали и в тази Новата пак тъй ще продължим?
Че трудно е основите погрешни да рушим,
а лесно по наклона, надолу, без компас.
(Михаля, който гони бил прост ентусиаст.)
Във блатото е топло сред жабешкия хор.
Вони, но е удобно без напъни и спор. ...