Земя уханна сътворих.
С плътта си.
От сЪлзите ми
се разля морето.
Съня си разтопих
на бели облаци.
Раздадох си дъха.
На ветровете.
В очите си
дъжда родих.
Косите си отрязах.
И раздиплих за небе.
Дъгата нарисувах.
Със зеници.
Създадох свят. За тебе.
Върху моите криле.
© Дора Павлова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
