Дарбата на поета
Отегчена е
кралицата на феите,
макар живееща
във красота.
Тогава тя извика
своя верен,
тъй мъдър и добър слуга:
"Кажи ми, мой
съветнико,
как би могло
да се направи
винаги така,
че щастието
жените да обхожда,
да не изпитват
никога тъга!?
Как със съдбата си
всички да са
радостни
и да се чувстват
специални,
благословени
и обичани!?"
И тъй завърши
със въпросите
кралицата
и сведе ниско чело.
Застана Верния -
замислен
и сериозен,
надменната кралица
като питаше,
лицето му се вкамени,
но светна за миг
и нещо фантастично
го споходи:
"Изпратете поет,
о, Неземна,
най-прекрасното
в стихове да опише,
да възвеличае той
жените
и те щастиви да забравят,
какво е завист."
Кралицата, доволна
от идеята,
отново сведе чело
и замисли се:
"Да, вярно е,
когато се създава,
твори и пише -
страстни стихове,
жените към които
са отправени,
ще бъдат истински
щастливи.
Заповядвам
поетите за музи
да избират,
красиви, умни,
стойностни създания.
да ги кръщават
на жените,
във стихове да величаят!"
От тогава поетите
пишат и мечтаят,
а жените, прочели
възвишеното,
по-истински,
по-незлобливи,
дори по-красиви
стават!
© Jivka Koleva All rights reserved.
