В сърцето чувствам бодли,
почакай, това са сълзи,
плаче и за любов то моли,
лошо не би могло да стори.
За продан любов аз нямам,
давам и на всеки ще подарявам,
нося много радост вътре в мен,
душата ми ден и нощ стене и зове.
Събрах много любов,
никому не е нужна днес,
опитах се вчера да подаря
и пак остана сама под дъжда.
© Едмона Нейчева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
