В сърцето чувствам бодли,
почакай, това са сълзи,
плаче и за любов то моли,
лошо не би могло да стори.
За продан любов аз нямам,
давам и на всеки ще подарявам,
нося много радост вътре в мен,
душата ми ден и нощ стене и зове.
Събрах много любов,
никому не е нужна днес,
опитах се вчера да подаря
и пак остана сама под дъжда.
© Едмона Нейчева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
