* * *
Здравейте, това е моята първа публикация в сайта и се надявам да ви хареса стихотворението ми :) Ако ви хареса, пишете коментари :)
----------
Отчаяно по върха вървя аз сега.
Не мога да намеря моята душа.
Изгубена седи тя сам-сама. Там, по средата на върха.
Искам да скоча.
Искам да почуствам полъха в косите си.
Да почуствам сладкия въздух в ноздрите си.
Искам да полетя.
Да полетя с птиците.
Да им се усмихна. Да им помахам с ръка.
Да пипна техните крила.
Защо трябваше да ме нараниш така.
Какво ти бях сторила ?
Затова, че те обичах повече от собствения си живот.
Затова, че спазвах всички твои изисквания за моята „сигурност”.
Затова, че ти подарих моето сърце с радост, защото бях сигурна, че
ще ме обичаш завинаги.
Защо ме разочарова?
Защо ме изостави?
Макар и да те обичах толкова много и да вярвах, че си единствената ми
любов на света...
Сега се уверих, че не е така!
Влюбих се отново.
Не вярвах, че ще стане. Поне не толкова скоро.
Но вече съм сигурна, че този човек ще е винаги до мен и че няма
да ме предаде така, както ти мен!
АВТОР: Изабел [Bells]
© Бела Асаад All rights reserved.
