Sep 13, 2007, 11:33 PM

* * *

  Poetry
990 0 4
Знаех, че не трябва да се привързвам
и с чувствата си да прибързвам.
Знаех, че накрая това ще стане
и сърцето ми ще пламне.
Накара ме да се чувствам желана,
а сега в душата ми зее рана.
Животът ми искам да бъде като в приказка или песен,
но знам, че никога няма да е толкова лесен.
Влюбих се и направих грешка,
и станах в любовната игра - пешка.
Време е да се предам,
защото ми писна да страдам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...