Dec 12, 2018, 12:39 AM

Де е България? (XXI век)

  Poetry » Civic
824 2 0

България, кътче свидно,изпълнено с цветя,

превърнала се в единица за корупция и злина.

Всяка капка честност без да се замисли отлетя

и наруши се всеки ред, всяка дисциплина.

 

Българино, стани! Защити честта си и правото на глас!

Кой отново в рабска люлка те люлее неуморно?!

И след всички обещания ти отново слушаш ги в захлас,

защото обещаха ти след изборите десеторно.

 

Кога ще осъзнаеш, че живееш в илюзия жестока?

Никой нехае дали децата ти имат да ядат

и продължаваш летаргията дълбока,

чакайки до краха на всичко ценно да те доведат!

 

Мила Родино, майка на синове безстрашни,

на Ботев,Левски, Вазов, все достойните чеда.

Губим те не от поробителите някогашни,

а в резултата на безкрайната ни алчност и вреда.

 

И ти, Земьо свидна,кога опустя,

че никое твое дете вече не иска да работи на тебе?

Не се лъжи-няма да се върнат,нека да те известя.

Те пак работят, но на нива друга, под друго небе.

 

България!Земя печелена с много битки и воини.

Земя печелена с усилия неимоверни.

Отива си, не виждам за нея бъднини

под напора на народните прищявки лековерни.

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Исмигюл Хаджиеминова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...