Де е Поета?
Тази всемогъща творба посвещавам на брат ми Никола
Търся поета в черната стая.
Беше заминал, нищо не зная!
"Вечен ще бъда" - казал ми беше,
още гласът му в мене ехтеше.
Де е Поета, никой не казва!
Болка проклета, мъка ужасна.
Помня последно - колко гореше,
беше в леглото, тихичко спеше!
Гледам тавана, вдигнах ръцете.
Силно извиках: "Де си, Поете?".
Чувам гласа ми, ехо се връща.
Звуци подскачат в цялата къща.
Нещо пристигна - бе телеграма,
беше Поета, вече го няма.
Горе в небето - Пътя поема,
стана единен с цяла вселена.
Вълци го хапят, змейове палят,
всички стихии него не жалят.
Много понесе, много отбива -
Вече Поета мирно почива.
© Сандостен Калций All rights reserved.
