Децата на морето
Измиват пясъка,
вълните, онези бесните.
Потънали във облак бял,
пенливите и черните.
Но аз обичам тихите
Нозете свои разранени
във топлата вода
на пясъка да потопя,
да ми олекне.
А погледа зареян все на там
към края,
където,
слънцето целува
вечерта в безкрая.
Да ми измият и следите,
вълните,нежно,
онези върху ходилата ми,
след мен,пред мене
-всичките.
А после и сърцето
с вино ще лекувам.
Поне за тази вечер
ще бъде тихо във душата ми,
предречено безмълвно.......
Отдавна виното,то спря да ми горчи,
привикнах,
тъй както свиква се
трънлив да бъде пътя,
по който
всеки днес върви понесъл,
въпросника с Живота.
Обичам ги вълните
и тихи, и сърдити,
дори и бесни.
За тях пътеки няма
има само брегове,
а никой до сега не е завърнал и една вълна,
че своя бряг сама избрала е,
дори след хиляди години търсене.
© Киара All rights reserved.
