прашни минути
отвъд хоризонта
се скитат
и сеят забрава
в квадратно мълчание
в пясъчни клони
рисуват
решетки от сняг
целуват мъгла
от студени очи
флиртуват
с небе от ръце
плачат със слънцето
сбогуват се с болката
влюбват се
в дъжд от мечти
заличават посоките южни
на вятъра
и заспиват
в море от звезди
© Геновева Христова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
