Feb 1, 2009, 10:21 AM

Делириум в лилаво

  Poetry
944 0 1

Ръцете, трескави от допири

разкъсаха слепотата на света -

лилави сенки, лилави вопли...

всичко е само люляков цвят.

 

Няма небе, а земята руши се

и на теб, на нас какво остава?

В лилавия ми танц понеси се

и отдай се на сладка забрава!

 

При мене няма болки и тъга -

а има само лилави сезони.

В калейдоскопа на мойта душа

отразяват се на лилавото тонове.

 

Ще те залюлея като песен,

завързана под люлякови клони.

При мене всичко е тъй лесно -

свят в лилави, детски балони...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кали Пламенова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Още има люлякови нощи -
    невиждащи очи в притулен час.
    Още има люлякови нощи -
    безумия от закъсняла страст.

    Минути непонятни и крилати,
    нетърпеливи жестове, слова,
    които ме спасяват без остатък
    от вечната, от вечната мълва.


    хубав текст на П.Матев ...
    твоят - не ми хареса! Асоциацията се налага сама. Прекалено много лила и прекалено не на място следващите образи...

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....