Уморих се вече от чувства и мечти

и от безобразните ви сплетни.

Тъгата своя няма аз на кого да споделя

на тишината мога само спокойно да се насладя.

През нощта не мога от мисли лесно да заспя,

но на нея никога не ще изневеря.

Важна съм за вас само за вашата прищявка, 

но повече няма да допусна да си правите с мен - 

такава нагла подигравка.

Нима в ада се намирам, 

защо ли само демони сред вас непрекъснато откривам.

В главата си не го побирам,

и от въпроса сложен опитвам да се абстрахирам.

Ако пука ти поне мъничко за мен,

ще бъдеш искрено с моето доверие възнаграден.

Ръката моя искрено хвани,

че мой истински приятел си тихо прошепни.