11.10.2014 г., 23:47

Демони

867 0 0

Уморих се вече от чувства и мечти

и от безобразните ви сплетни.

Тъгата своя няма аз на кого да споделя

на тишината мога само спокойно да се насладя.

През нощта не мога от мисли лесно да заспя,

но на нея никога не ще изневеря.

Важна съм за вас само за вашата прищявка, 

но повече няма да допусна да си правите с мен - 

такава нагла подигравка.

Нима в ада се намирам, 

защо ли само демони сред вас непрекъснато откривам.

В главата си не го побирам,

и от въпроса сложен опитвам да се абстрахирам.

Ако пука ти поне мъничко за мен,

ще бъдеш искрено с моето доверие възнаграден.

Ръката моя искрено хвани,

че мой истински приятел си тихо прошепни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Делиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...