danigallery (Йорданка Господинова)
388 1671
Apr 13, 2011, 12:21 AM

Ден 

  Poetry » Love
773 0 12

Eдна сълза отронена

изтече в този ден,

изтрит от чужди спомени,

забит дълбоко в мен.

Потръпна като хлипане

на мъжки рамена,

задъхано, без питане

за стари времена.

Търкулна ми се троснато,

но после засия

солено стана слънцето –

една сълза-роса,

която всички облаци,

разгонва с оня дъжд,

и някак си въпросите

като неверен мъж…

След тези странни погледи

пристъпи вечерта,

с коси от здрач разпуснати –

най-топлата жена.

Звездите се разсипаха –

река от зряла ръж.

Денят изтече тихичко

с ухание на дъжд.

 

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Красиви и оригинални метафори! Беше ми приятно...
  • Стихът ти е удоволствие!
  • Песен с любовно ухание!
    Браво, Дани!
  • Много хубав!
  • красива образност, перфектно напиисано..
    прекрасно стихотворение, Дани...сърдечен поздрав.
  • Много красив стих! Поздрави, Дани!
  • Запомнящ се ден!Хубаво е!Поздрав!
  • Много красота си изсипала в този стих, Дани! Поздрав!
  • Красиво, лее се, образи, хора, природа...
  • Дани,различно,много ми хареса
  • Момне ле, мари хубава,

    хубава, още писана,

    на лице бела беличка,

    на снага - тьонка височка,

    очинки - пъстра поляна,

    коси ти - тежка ръкойка,

    що ми се, момне ле, кахъриш,

    кахъриш, още дертисваш?!

    -Юначе лудо, та младо,

    немой ма, юначе зафата,

    зафата, още задява,

    че си ми иде любето,

    любето, млада кехая,

    от дълъг пътя, от Драма.

    Ракия люта наточих,

    руйно съм вино наляла,

    салматарка съм му скроила

    с долама шити ръкафе,

    риза съм му тъкала

    с везана пъстра шевица,

    пък ми не втасва тестото

    да му замеся питата.

    Дал ма е месечинка гльодала

    га съм си сяла брашното

    ил ми е севда седнала,

    седнала снощи в нощвите?

    -Момне ле, мари хубава,

    не та е месечинка гльодала

    на егрек беше сос мене,

    не ти е севда седнала

    тя ми е мене в сърцено.

    Де стъпна, момне ле, де бродя

    момини сълзи в див пелин.

    Щом рипна, момне ле, щом пойда,

    подире ми, момне ле, ал божур.
  • Изящна образност... вали!
Random works
: ??:??