Ден
Eдна сълза отронена
изтече в този ден,
изтрит от чужди спомени,
забит дълбоко в мен.
Потръпна като хлипане
на мъжки рамена,
задъхано, без питане
за стари времена.
Търкулна ми се троснато,
но после засия
солено стана слънцето –
една сълза-роса,
която всички облаци,
разгонва с оня дъжд,
и някак си въпросите
като неверен мъж…
След тези странни погледи
пристъпи вечерта,
с коси от здрач разпуснати –
най-топлата жена.
Звездите се разсипаха –
река от зряла ръж.
Денят изтече тихичко
с ухание на дъжд.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
