Jun 7, 2007, 10:42 AM

ден втори - когато отвори очи

  Poetry
782 0 6
на Ивка

Има хиляди думи изречени
за онази невидима нишка,
от която до смърт сме обречени,
че за мен не остана и сричка.

Не намирам онази, единствена,
със която да кажа на всички
как за ден любовта ми разлистена
се огледа във твойте очички.

И “когато”,  “ако” или “може би”
още с пъпната връв са отрязани -
твойте длани, във мойте положени,
окончателно са ме белязали.

Ще си нося дамгата, орисана
да заспивам със мисъл за тебе,
да се будя с молитва неписана...
Здрасти, мое усмихнато бебе...

12.09.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...