Ден за вечността
Днес светлините се сплитат в решетки.
Ято решетки на ярко разблудния ден еднотел.
Вътре в очите надникват зъберно-хищни през клетка.
И за разстрел ме извеждат - сам сред огромно поле.
Днес само сенки се движат проскърцващо.
Дълги и тънки - сякаш тъмнеещ конец.
Точки две те се готвят понтонно да свържат -
раждане в смърт да превърнат с невинно тире.
Днес даже котката в двора е толкова странна.
Гледа ме упорно-тихо, безлично и с чужди очи.
А под огромната жега навън аз премръзвам по пладне
и сомнамбулно се движа безшумно в съня си ленив.
Днес най-внезапно часовникът стенен изхърка.
Рязко изхърка, а махалото спря своя ход.
Махът последен увисна, докоснал челото ми, мъркащо
и ме прекръсти в една тишина и во веки веков.
Днес птица зловеща прелитна и кацна връз клона
на любимото някога в детството мое дърво.
Нотен лист от позната, обична до болка симфония
се изтръгна и падна въззнак върху тъмния под.
© Младен Мисана All rights reserved.
