Деногубци
Ще зайде славата на вековете,
в които тука сме живели
и тия висове – от гром обзети,
ще глъхнат – веч осиротели.
Ще слезем в долина с химери,
остали след суетна врява,
загърбили напрежни вери –
дали ще найдем мир тогава?
Дали ще възведе зарница
душите ни, от скръб сломени,
или с безмилостна десница
за казън Бог ще ни подеме.
Живя, гуля и смя се – доста!
Напреж – отплата в тежкотия.
Сред мъхове и бели кости
що пирувà, от днес ще гние!
Шумуват призрачни шептежи,
минуват сенки без отрада,
наместо дивните копнежи –
поруха, огън, плач из ада.
Осъвременен вариант
Прахосници на време
Залязва славата на вековете,
в които тука сме живели,
и върхове, от гръм обзети,
заглъхнаха осиротели.
Ще слезем в долина с химери,
останали след празна врява,
загърбили предишни вери –
ще имаме ли мир тогава?
Дали ще живнат с утро светло
душите ни под скръб безлика,
или с десница искрометна
за казън Бог ще ни повика.
Гуляхме, смяхме се безмерно!
Напред – отплата в немотия.
Сред костите в земята черна
пируващите вчера – гният.
Из мрака – шепот, душна тежест,
минават сенки неспокойни.
И вместо радостни копнежи –
разруха, стонове безбройни.
Стихотворението участва в конкурса „Забравеният език“ на издателство „ЛитДизайн“, приключил на 10.01/02.2023, и спечели специална награда – грамота.
Думите от речника на Иван Вазов, който трябваше да се включат в произведенията, бяха:
найда – намирам
остал – останал
напрежен – предишен; напреден
казън – наказание, присъда; лишаване от живот в резултат на присъда, често чрез посичане
висове – върхове на планина
шептеж – шепот, шептене
тежкотия – много тежък предмет или работа
зайда – заидвам, захождам
поруха – буря, катастрофа, разруха
дивни – прелестни, чудни
© Мария Димитрова All rights reserved.
