Денонощие
1K
1
2
Денят премигна, клепка спусна,
щурец настрои късна струна,
пчела във кошер там се гушна,
сънят след малко я целуна!
Любима, твойта кожа лунна
е с два заострени хълмисти рида!
Страстта във мене диво лумна,
разпалена във огнена корида!
И вплетени стихии бесни,
телата ни до вик разтърсват!
И няма минало, и тесни
са всички пътища, и свършват.
Зората, неприлично гола,
на разума водата мъти.
Сега коси прибираш в шнола,
открила си ме много пъти!
© Иван Димитров All rights reserved.
