Денят
Денят ме застига,
изнервен и блед
завивките дърпа нагоре.
На първото място,
на първия ред
ме слага...
да гледам позора му.
Говори възбудено, маха с ръце,
изглежда съвсем преиграва.
Да бъде ли той,
или съвсем не...
и Шекспир дори затруднява.
Очаквам антракта,
че искам кафе,
но тича безкрай монологът.
И чудя се сам
да бъда там, или не,
но нямам избор - той гледа ме строго.
Със своя пореден изнервящ етюд
аплаузи отчаяно проси,
и питам се пак:
кой от двама е луд,
щом играем на тъпи въпроси.
А отговор има - фалшив, или не -
и единствено него аз зная:
да бъдеш тук...с чашка кафе,
да бъдеш с мен - от днес, та до края!
© Илиян Митов All rights reserved.
