Apr 23, 2008, 8:57 AM

*** (Денят е крив пирон....)

  Poetry » Other
1.5K 1 8
            ***
Денят е крив пирон.
Да се обичаме, защото
времето преяжда
            със телата ни
и ти,
всезнайко,
къде ухо ще търсиш –
            да го пълниш със въпроси.
Нищото си има друго име
и устата ти със него ще затвори.
Цитиращият бога
            онемява
пред немия невежа неподвижен.
Хилядократно мравката залита
докато извърви една от твойте крачки.
И само звук от много болка
смислен шум е
            във вселената.
Гордостта си разпъни
подобно шатър
и там се скрий от светлината.

Денят е крив пирон
            забит във времето,
на който можеш
            да си окачиш съдбата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Делов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...