*** (Денят е крив пирон....)
Денят е крив пирон.
Да се обичаме, защото
времето преяжда
със телата ни
и ти,
всезнайко,
къде ухо ще търсиш –
да го пълниш със въпроси.
Нищото си има друго име
и устата ти със него ще затвори.
Цитиращият бога
онемява
пред немия невежа неподвижен.
Хилядократно мравката залита
докато извърви една от твойте крачки.
И само звук от много болка
смислен шум е
във вселената.
Гордостта си разпъни
подобно шатър
и там се скрий от светлината.
Денят е крив пирон
забит във времето,
на който можеш
да си окачиш съдбата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Делов Всички права запазени