Денят е сякаш същия
Денят е сякаш същия,
но нещо е различно от преди.
Хората изглеждат без промяна,
но и други са –
страхът прелива в техните очи.
Денят е сякаш същия,
но слънцето по иначе блести.
Облива със лъчите си дърветата,
но хората ги няма –
скрити са зад своите врати.
Денят е сякаш същия,
но някак тихо е, нищо не шуми.
Гласовете изведнъж са се смълчали.
Зад маски са забулени,
хората са празни и сами.
Денят е сякаш същия
и лесно сипят се лъжи.
Уж са жадни за промяна,
но хората се съгласяват с този,
който в робство ги държи.
А денят е несъмнено същия
и всичко си е точно като преди.
Този, който търси истинска промяна
със сигурност ще я намери,
ако вдигне към Небето своите очи.
© Явор Костов All rights reserved.
