Ръцете са отпуснати, безсилни,
съзнанието плува във мъгла,
не трепка чувство, волята се килна,
не издържала на хроничен глад
за щастие, успех или за ласка
и все да си прецакан, по почтен.
Желанието за живот угасна,
певец любим не слушаш, не четеш
и съществуваш тъй – наполовина,
към радостите дребни охладнял,
събития, вълнували мнозина,
не забелязал, не съпреживял.
© Владимир Костов All rights reserved.